Зов Lyrics

1. Защо ли винаги така се случва,
безсилен съм с безумни чувства,
съзнанието ми взе да буйства,
кога ли ти това разбра?


RF: Че бързо няма време,
по пътя трябва някой да поеме,
че роби сме на нас самите,
погубени сме от мечтите.
Мечтите за това,
да бъдем нужни на света,
светът обсебен от лъжи,
за бъдещето светло но не би.

3. Звънът камбанен ме проклина,
кога ли ти това разбра?
Зовейки те във дълбините,
да бъдеш с мен заровен под звездите,

4. Къде ли тръгваш не разбрах,
стой тук ще сториш грях,
не съм достоен за добра съдба,
кога ли ти това разбра?

RF: Че бързо няма време,
по пътя трябва някой да поеме,
че роби сме на нас самите,
погубени сме от мечтите.
Мечтите за това,
да бъдем нужни на света,
светът обсебен от лъжи,
за бъдещето светло но не би.

5. Съзнанието ми взе да буйства,
звънът камбанен ме проклина,
не съм достоен за добра съдба,
кога ли ти това разбра?
Роби сме на нас самите,
погубени сме от мечтите.
светът обсебен от лъжи,
че бъдещето светло е нали!