Падението на робските души Lyrics

Унили, забили носове в земята
Умислени, но изход не виждаме
Предали сме се смачкани от живота
Като дрогирани ходим и се скитаме

Или пък бързаме все за някъде
Изнервени, сприхави, озлобени
Чудим се какво да свършим най - напред
Удавени в ежедневните проблеми

А някои сме абсолютни непукисти
Дай ни забавления, купони
Пиене, жени, удоволствия низши
В главите ни - бутилки, спринцовки и кондоми

Били сме толкова различни - едва ли!
Кое ни различава в днешни времена?
Нищо - всички сме стадо заспали
Скотове - без пукната пара

Живеем ден за ден безцелно
И защо живеем дори не знаем
Нима сме ний бъдещето на България?
Бъдеще... та за него ний нехаем!