Душа (Пътуване) Lyrics

В адските окови на човешката плът
Свита дълбоко бе душата подчинена
Отчаяно търсеше изход, избавление
Жадуваше навън да полети освободена

Но ето - избяга сетне от тез дълбини
И вслуша се в шепота на майката земя
Усети магията на чудната природа
Отдаде почит към мрак и светлина

Потопи се в безбрежните морета и океани
Затанцува с вятъра навред из равнините
Изкачи масивите планински заснежени
И понесе се нагоре към слънцето, звездите

Там сред небесата необятни се разгърна
В хармония достигна до древните мистерии
Към зенита се отправи с огнени крила
И премина отвъд научните бариери

Навлезе в непознати измерения безброй
Заигра се дори с пространството и времето
Всичко и нищо сляха се в едно
Разкри се тайният ключ на сътворението

Тогава изведнъж проблясък озари я
И реши да се завърне отново у дома
Осъзнала, че именно тялото човешко
Е частица от безкрая - миг във вечността

Но вътре в него е и цялата вселена -
Бурните емоции, чувства и мечти
Несломимата вяра в ценности, идеали
Стремежът пламен да създава, да твори

Върховната сила на умът и съзнанието
Интуицията будна, зовът на мъдростта
Непокорният пулс на сърцето - това е
Тъй-жадуваната безгранична свобода